Множествената склероза (МС) е заболяване, при което се уврежда веществото миелин, което изолира и защитава нервните клетки на главния и гръбначния мозък.
Въпреки че точната причина за МС е неясна, се смята, че МС е автоимунно заболяване.
Миелинът, който предпазва нервните влакна на централната нервна система, помага на съобщенията да се движат бързо и гладко между мозъка и останалата част от тялото. При МС имунната система, която се бори с инфекциите, погрешно възприема миелина за чуждо тяло и го атакува. Това го уврежда и отстранява от нервните влакна, частично или напълно, оставяйки белези, известни като лезии или плаки.
Увреждането нарушава комуникацията между нервната система и останалата част от тялото. Освен загуба на миелин, понякога може да има увреждане и на самите нервни влакна, водещо до увеличаване на инвалидизацията, която може да се появи с течение на времето.
Болестта обикновено започва на възраст между 20 и 40 години и е два пъти по-честа при жените, отколкото при мъжете. Симптомите при МС са много разнообразни и варират значително при различните пациенти, както и в различните моменти от развитие на болестта при един и същ човек. Някои пациенти с множествена склероза може да не развият симптоми за различно дълъг период от време. Други получават по 2-3 пристъпа годишно. Симптомите могат да бъдат разделени в няколко групи:
- Изтръпване и скованост;
- Болка и спазми;
- Умора и слабост;
- Проблеми с баланса и световъртеж;
- Дисфункция на пикочния мехур и червата;
- Сексуална дисфункция;
- Когнитивни проблеми;
- Промени в емоционалното здраве.